Икона върху керемида Свети Сава

5 декември Източноправославната църква посвещава на светеца св. Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници.

В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Обредните практики са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната приказка.

Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.

Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.

Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

На този ден празнуват: Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо, Съби, Десислава, Десислав.