Спомен от детството и песните, които благославяха всеки дом
Когато бях дете, Лазаровден беше най‑цветният и очакван празник в нашето село Негушево. Събирахме се всички деца – с пъстри носии, забрадки, тояги, кошници и сърца, преливащи от вълнение. Обикаляхме всяка къща, пеехме и благославяхме стопаните, а те ни даряваха с яйца, дребни монети и сладкиши.
Тази традиция ни свързваше не само с хората, но и с песните – за младо семейство, за мома за женене, за бебе в люлка, за ергени и невести… Преди близо 40 години внимателно ги записах в един тефтер. Днес откривам пожълтелите страници и искам да споделя това богатство с вас – като жив спомен за силата на обичая и за музиката, която ни учеше да желаем добро.
🌿 Как започваше всичко
Лазаровден в Негушево разтърсваше пролетта – мирис на върба, звън на детски гласове, събрани на мегдана още по изгрев. Обличахме пъстри носии, завързвахме червени забрадки и държахме дървени тояги – нашите „жезли“ за благослов.
Повеждаше ни баба Данче – мъдрата жена, която пазеше тетрадката с песните и ни научи на всяка строфа. Днес тя вече не е между живите, но всяка нотка, която ни подари, още звучи по улиците на нашето село.
🏡 Как обхождахме къщите
Маршрут нямаше, правилата бяха простички:
хващаме по улицата и „карахме наред“ – къща след къща, докато свършат всички дворове.
Домакините ни чакаха на портите. Някои искаха песен за мома, други – за бебе, трети – за стар ерген… Ние избирахме песента на мига и пеехме със сърце. След всяко изпълнение получавахме яйца, пари или сладки, които старателно прибирахме в плетените кошници.
🤲 Какво носеше всяка песен
-
Благослов за плодородие – да раждат нивите и кошарите.
-
Пожелание за любов – за момите и ергените.
-
Опора за семейството – за младоженците и невестите.
-
Почит към възрастните – защото техният хляб е нашето минало.
🤲 Даруването и „справедливото делене“
След последната къща се връщахме в читалището. На дълга маса изсипвахме всичко събрано: шарени яйца, шепи дребни монети, пресни козунаци. Баба Данче разделяше всичко, за да е „по равно“ – символ, че благословията е за всички.
🔔 Защо пазя тези спомени
-
-
Културна памет – в песните живеят думите на нашите прабаби.
-
Общност – лазаруването учеше децата да ходят заедно и да желаят добро на всеки двор.
-
Надежда – дори днес вярвам, че едно лазарско „Ой, Лазаре, Лазаре“ може да разведри и най‑умореното сърце.
- Сила на благопожеланието – Всяка строфа е „жива молитва“ за здраве, плодородие и любов.
- Свързване на поколенията – Когато днешните деца научат тези песни, мостът между вчера и утре става по‑здрав.
-
📜 Лазарските песни от стария тефтер
Входна песен (за да чуят, че идваме)
Ластавичице синя, зелена, бяла, червена.
Лозице, лозе лозин бащице.
Три кола града в едната града.
Чернооко ергенче
Чернооко ергенче, Лазаре
чернооко ергенче.
В ръка държи ябълка, Лазаре
в ръка държи ябълка.
Та си мома лажеше, Лазаре
та си мома лажеше.
Приди моме пристъпи, Лазаре
приди моме пристъпи.
Вземи златна ябълка, Лазаре
вземи златна ябълка.
Приде мома пристъпи, Лазаре
приде мома пристъпи.
Не и даде ябълка, Лазаре
не и даде ябълка.
Най я хвана за ръка, Лазаре
най я хвана за ръка.
Паун хвърчи високо
/на млад семеен мъж/
Паун хвърчи високо, Лазаре
паун хвърчи високо.
Пауница по него, Лазаре
пауница по него.
Стой почакай пауне, Лазаре
стой почакай пауне.
Перя да ти наредя, Лазаре
перя да ти наредя.
Чумбас да ти нарешя, Лазаре
чумбас да ти нарешя
Стояно мало момиче
/на млади моми/
Стоянко мало момиче, моме
Стоянко мало момиче.
На Стоянка допратено, моме
на Стоянка допратено.
Турско цвете самодивско, моме
турско цвете самодивско.
Стоянка да го полива, моме
Стоянка да го полива.
Да го полива, Стоянка да го разсажда, моме
вечер да го разсажда.
Стоянка китка да бере, моме
Стоянка китка да бере.
Лаленце се люлее
/на бебе в люлка/
Лаленце се люлее, Лазаре
лаленце се люлее.
На зелено ливаде, Лазаре
на зелено ливаде.
Не ми било лаленце, Лазаре
не ми било лаленце.
Най ми било момченце, Лазаре
най ми било момченце.
Сиво, бяло гълъбенце
Сиво, бяло гълъбенце, моме
сиво бяло гълъбенце.
На езеро вода пие, моме
на езеро вода пие.
Ненапито, ненасито, моме
ненапито, ненасито.
Сви се изви се сив сокол, моме
сви се изви се сив сокол.
Да ми грабне гълъбенце, моме
да ми грабне гълъбенце.
Не грабай ми гълъбенце, моме
не грабай ми гълъбенце.
Че ми е едно на майка, моме
че ми е едно на майка.
Цъфнало ми е лаленце
/на млади момичета/
Цъфнало ми е лаленце, моме
цъфнало ми е лаленце.
В какина равна градина, моме
в какина равна градина.
Откъснало го момченце, моме
откъснало го момченце.
Затикнала го на калпак, моме
затикнала го на калпак.
Мела мома равни двори
/на мома за женене/
Мела мома равни двори, моме
мела мома равни двори.
Та измела златно перо, моме
та измела златно перо.
Занела го на златаря, моме
занела го на златаря.
Да и прави златна халка/гримна, моме
да и прави златна халка/гримна.
Златна халка за венчане, моме
златна халка за венчане.
Пошла е чубра за вода
/на малка мома/
Пошла е чубра вода, моме
пошла е чубра за вода.
Па са е позабавила, моме
па са е позабавила.
Майка и я поокала, моме
майка и я поокала.
Поокала, покарала, моме
поокала, покарала.
Подухна ветар горянец
/на малко момче/
Лудо младо с кон играе
из ливаде воз ливаде
из солунските герени.
Ергенино левенино
/на стар ерген/
Ергенино левенино, моме
ергенино левенино.
Стига ходи ергенувай, моме
стига ходи ергенувай.
Стига носи кадър чумбас, моме
стига носи кадър чумбас.
Заспала ли си ябълко
Заспала ли си ябълко, моме
заспала ли си ябълко.
Не съм заспала черешо, моме
не съм заспала черешо.
Най съм чакала трендафил, моме
най съм чакала трендафил.
Петровице невесто
/на млада невеста с мъжко сърце/
Петровице невесто, Лазаре
Петровице невесто.
Има сина маненко, лазаре
има сина маненко.
Не го гледай маненко, Лазаре
не го гледай маненко.
Най го гледай на коня, Лазаре
най го гледай на коня.
Как му конче играе, Лазаре
как му конче играе.
Юзди звезди дрънкат, Лазаре
юзди звезди дрънкат.
Шила мома
/на мома за женене/
Шила мома свилен ръкав, моме
шила мома свилен ръкав.
Свилен ръкав за венчане, моме
свилен ръкав за венчане.
Под бел под червен трендафил, Моме
под бел под червен трендафил.
Юнак през гора вървеше
/на ерген/
Юнак през гора вървеше, моме
юнак през гора вървеше.
С крушево листо свиреше, моме
с крушево листо свиреше.
И на гората думаше, моме
и на гората думаше.
Горо ле горо зелена, моме
горо ле горо зелена.
и ти зе вода студена, моме
и ти зе вода студена.
Геро на чардак седеше
/на възрастен мъж/
Геро на геран седеше, моме
Геро на геран седеше.
Червено вино пиеше, моме
червено вино пиеше.
Бяла погача ядеше, моме
бяла погача ядеше.
И на горе гледаше, моме
и на горе гледаше.
Съгледа Геро съгледа, моме
съгледа Геро съгледа.
Дор три сиви гълъба, моме
дор три сиви гълъба моме.
Милена милна невесто
/на младоженка/
Милена милна невесто, моме
Милена милна невесто.
Мило ли ти е за майка, моме
мило ли ти е за майка.
За майка още за баща, моме
за майка още за баща.
Най ми е мило за свекър, моме
най ми е мило за свекър.
За свекър и за свекърва, моме
за свекър и за свекърва.
Ерменлия вино пие
/на семеен мъж/
Ерменлия вино пие, моме
ерменлия вино пие.
Ерменка го повикува, моме
ерменка го повикува.
Ела си ела ермене, моме
ела си ела ермене.
Че ти се братя далече, моме
че ти се братя далече.
И тебе дел оставия, моме
и тебе дел оставия.
🕯️ Почит към баба Данче – тихият диригент на нашия Лазаровден.
Тя беше нашият диригент и пазител на думите. Пиша този пост като благодарност, че от нейния глас научихме как се благославя със смях, песен и яйце. Тя не запазваше песните си зад ключ – раздаваше ги на шепи, както някои хора раздават хляб.
-
Тя ни научи, че благословията е безплатна само ако я споделиш.
Иначе увяхва като лале без вода.
Когато се събирахме на Лазаровден, тя не просто ни учеше на песните – тя ни предаваше едно чувство, което не може да се опише с думи. Чувството, че всяка песен е част от по-голяма история, че всяка нота е вплетена в живота на всички нас.
Баба Данче беше не само учителка, тя беше събирателен образ. Мълчаливо, с усмивка и нежност, тя ни показваше как да носим традицията в сърцата си, как да пеем, да празнуваме и да се уважаваме помежду си.
Днес, когато поглеждам тефтера с песни, който тя ми даде да препиша, се чувствам, сякаш тя все още е тук, сред нас, в звуците на всяка песен. Баба Данче ни остави наследство, което не може да бъде забравено – не само песните, но и уроците за живота, които всеки от нас носи със себе си.
Бабо Данче, твоята светлина и твоята доброта никога няма да угаснат. Ти остана част от нас, като мелодия, която ще звучи вечно в сърцата ни.
Днес, докато прелиствам копието си, чувам как тихичко подхваща припева, за да ни покаже верния тон. Баба Данче може да не е до нас, но всяко „Лазаре, Лазаре…“ разлиства пролетта отново.
🌱 Да продължим традицията
Ако някога чуеш лазарска песен в двора си – отвори врата, усмихни се и дай на децата по шепа радост. Те ще занесат тази светлина нататък, точно както ние преди 35 – 40 години по улиците на Негушево.
Прегърни песента, сподели спомена – и нека добрите благослови звучат отново!
